Завъртях няколко пъти CD-то досега и искам да го слушам пак. Мисля, че бяха нужни 18 години бандата да ми се хареса. За тези, които не са слушали абума, парчетата са позитивно язвителни. Китарните рифове на Mitts, ритъма на басиста Hoya и барабаниста Rigg Ross са идеално акомпанирани с вокалите на Freddy Cricien, което придава чисто насилие. Всяка дума, която той изстрелва отива право към слушателя като летяща отровна стрела насочена към сърцето.

Както може и да е било очаквано, повечето от текстовете му се въртят около личната сила, предателството и обединението на сцената. Но каквото и да е друго не би било съвместимо с неговата артистична визия. Cricien е започнал в миналото като намерението му винаги е било текстовете да са прости и откровени. Разказвайки за неговите истории и житейски опит така, че всеки да може да ги разбере са значима част от Madball и Freddy иска тази част да бъде достъпна за всеки. В един свят, където изкувството се има за тъмно и неясно, възгледа на Freddy сякаш осигурява нужния баланс за това.

Забележителните моменти са китарните рифове в "Liberty Or Death", лесно запомнящия се припев на "Revolt", както и завладяващия последен трак от албума "Stand Up NY". Последното парче представлява как Freddy призовава всички хардкор манияци от всеки район на Ню Йорк Сити с думите "stand up", "be proud" и "be recognized". Може да звучи изтъркано, но можете да сте напълно сигурни, че всеки, който е достатъчно близо за да го чуе ще го вземе думите му под внимание.

Infiltrate The System е високо препоръчан албум за всеки, който се интересува от хардкор музика, както и на фенове на други стилове в музиката. Има този класически олд-скуул дух, който ще се хареса на ветерани в тази сцена, но също така е тежък и със жестоки вокали като на повечето модерни банди. Най-високите ми комплименти са за Madball, за дето ми станаха причина хардкор музиката да ме завладее отново.


ревю от Chris Alfano
stereosubversion.com

     Гениален албум! City of Evil пожъна невероятен успех и дори да не ни се вярва а7х се усавършенстват, което ясно си личи в Avenged Sevenfold. Забелязва се и все пак че са подвластни на някои стари навици. Албумът е пълен с много и разбъркани, но гениални сола, с доста различни мелодии, винаги индивидуални, дори пианото успя отново да намери мястото си…Отново се забелязва голямата “хармония” между Zacky Vengance и Synister Gates в китарните сола. Някои песни макар да напомнят на City of Evil, доказват,че групата е останала вярна на стила си, дори може да се каже спокойно, че това е най-доброто им творенеи до сега.Общо казано доста запомнящ се албум+страхотен Artwork!

     Следвайки формулата на вашата стандартна хардкор банда, машините от Южен Бостън – Death Before Dishonor ни сервират доста нестандартния “Count Me In”. Препълнен с нереално-агресивни рифове и крещящи вокали, които могат да те накарат да откачиш тотално, “Count Me In” определено се нарежда сред най-добрите хардкор издания на 2007. Текстовете на албума са препълнени с тематика от типа “човек срещу обшеството”, като в съшото време не засягат никой, пряко.
Простират се от липсата на избор у човека, караща го да премазва всичко по пътя си, до тоталната отчаяност от света в момента, и че всъщност съществуването ни е една шега на света.
Парчетата “Break Through It All” и “Curl Up And Die” са едни от най-силните в албума. Традиционни хардкор тракове с изчистени брейк-даун части. “Behind You Eyes” прави впечатление с отнасящите глави барабани, в началото, и надъхващите хорови вокали на припева на парчето. И естествено не мога да не спомена и парчето “Count Me In”, което като въвеждащо парче в албума, показва, че албума е доста силен, и от първата до последната палка, може тотално да ви отнесе главите. Добро впечатление прави скрития трак в албума – “Boston Belongs To Me”, базирано на тематиката – гордостта, която човек изпитва от родното си място – Бостън, което бие повече на пънк/ой!, отколкото на хардкор, което в никакъв случай не е нещо лошо,и кавъра се е получил доста добре.
Феновете на истинската хардкор музика, и на Death Before Dishonor определено ще се насладят на “Count Me In”, в който виждаме, че машините от Бостън не смятат да спират, да ни радват с подобни издания!

     Също като предния албум - "Another Voice", "Warriors" показва по-тежката страна на Agnostic Front тази, която феновете на бандата са свикнали да ги слушат в един по-ранен период на групата. Промяната се усеща в звученето на по-тежките китари и барабани, което звучене наподобява това на Hatebreed. Вокалът Roger си звучи както сме свикнали да го слушаме. Неговият стил помага да различаваме звука на Ню Йоркските легенди, заедно с изобретателните рифове на Vinny Stigma, който изглежда, че става все по-бърз в последно време. И докато албума гъмжи от модерни хардкор брейкдауни и прочие, парчето "For My Family" е типично за олд скуул хардкора на Ню Йорк от '80-те години, с хорови вокали и необикновен текст, които представляват звука създаден от Agnostic Front.
Вече почти 30 години на сцена, Agnostic Front може и да остаряват, но музиката им през 2007-ма година е по-духовита и истинска от всякога. Agnostic Front е доказателство, че хардкора е жив.

     Много искам да има такава компилация и за България, за да може за повече години да се запази споменът за осемдесетте години. Ах, тези години...но какво да се лъжем, музиката беше музика, идеите бяха истински и всичко правено тогава има един страхотен вкус...на свобода, на експеримент, на желание за различност. И докато за България няма да има кой да направи такъв диск, Норвегия вече е едни гърди напред със страхотния NULL PROBLEM! – Nordnorsk Punkrock 1980-1983.
Вирее ли пънк рок-а в една от най-преуспяващите страни на света? Нима щастливите и сити хора имат негативна енергия за изразходване? Е, как да не вирее.....
Това е един от най-страхотните сборни албуми, които съм чувал някога. Базиран на издадената през 1982 едноименна касета, с 7 песни добавени допълнително, той представя най-сочните екземпляри от Норвежката подземна сцена за онези години. Шарен и разнообразен, от шестнадесетте групи можем да чуем странен поп ъндърграунд, пънк, хард кор, експериментална музика, нова вълна и какво ли още не.
Всичко това естествено е обединено под един етикет – “UNDERGROUND”, лепнат така здраво, че няма откъсване. Звукът е мастериран отново от оригиналната касета, за да се постигне най-доброто възможно от някогашните демо записи. Имам усещането, че все можеш да набараш китарата или синтезатора, да извикаш съседчето с барабаните, да хванете някоя мадама с блуза със свастика за вокал/каквато има на самата вътрешна обложка/ и да сътворите нещо страхотно.Естествено, свастиката е била просто шокиращ символ за нея, изпразнен от политическо съдържание.
Още от началото Rognan Handballag , Hæmma Vækst, Peder pung & de kåte и Total Undergang прищипват с пънк, със жужащи китари и бумтящи барабани. Няма и намек за луксозни звукозаписни тарикатлъци, всичко е записано на живо и звучи размазващо. Mitti Skritti и Motstandsbevægelsen имат страхотни женски вокали и пак онзи тресящ съзнанието ми пънк звук. Първите изненади започват с Jeg Falt и Krim U. Клавири, психиделична нова вълна или някаква вълна въобще, трудна за напасване. Sekunda Mannsværk са пост-пънк, след който синти звученето на Termisk Sammenbrudd си идва просто естествено. Schlumsøstrene ми напомнят леко на култовите X-Ray Spex. Hjertesvikt A/S, Svartedauen, Slakt довършват нещата с класически звучащ пънк рок. Skjit-Lars и Nacent Liw са от онзи бърз и скоростен хард кор, “скандинавски” по произход.
Тази норвежка ъндърграунд енциклопедия е задължителна за всеки меломан, прояваващ интерес към историята на музиката по света.
За територията на България дискът се разпостранява от AON / www.aonrcds.cjb.net /.

     Тази касета е издадена от фирмата Anal.gin и за 90 минути представя 3 доста интересни групи. Кой ли не знае Agathocles, легендарните белгийски ветерани.Тук има представени 27 песни-колекция от различни техни издания. Dysmorfic са от Италия и свирят грайнд кор/ дет метъл. Дървар бяха легендарна нойз/хард кор група от родния ми град и тяхното демо се явява естествен бонус за лентовият вариант.
На диска те не присъстват. Добро издание, и за всеки фен на екстремната музика е почти задължително.
Издава: Anal.gin/ Стара Загора 6000/ Централна Поща/ Пощенска Кутия 54/Калоян Танчев
Цени: Касетата-4.50 лева/ Диск- 6 лева- цените включват пощенските разходи

     Един пънк албум, толкова рядък...че едва ли го имат повече от 5-6 човека. Една група - толкова добра, че заслужават сега да им отделя доста доста думи. За първи път ги чух някъде в началото на 90те..по повод техни концерти из София с Виолетов Генерал и Нова Генерация.
И прас, през 2002 внезапно получавам касета на Цветята, лично от групата. Беше една мъглива вечер, пътувах си в рейса и я гледах...озъбен пънкар с котка, Мутант рекърдс...що ли е то?
А у дома..пуснах я и...много много дни тази касета не излезе от гнездото на дека. И отново и отново..12 песни, записани и измислени през период от 15 години...С какво мога да ги сравня?
Пънк, като този от 70те...с гаражен и жужащ звук, това е което пълни моето сърце с голяма голяма радост!
Ако бяха родени в Англия, със сигурност щяха да имат своето място в “Bullshit Detector” и сега Step 1 и Анаграм щяха да се бият за правата за песните! Хахахаха , но и тук групата ги е изпреварила...издавайки касетата си сама...за което още доста по-млади групи не са се и сетили. А сам да издаваш музиката си е страхотно, и се получава добре...тази касета е доказателство!
Хубави текстове, с нещо ме грабваше всяка песен. Смях се със сълзи на “Тиха лятна вечер”, където римуват “полицаи” с “самураи” и на “Еротика и порно”, описала житието битието на един порно фен.
“ Дресировка ” ме замисли, “Патриот” се оказва страхотно прозорлива песен.
Въобще, на фона на всичко още не мога да проумея как са го направили тези хора? Доста време се бях чудил дали въобще тук в България има или е имало пънк . След касетата на Нови Цветя, мога и да го твърдя. Класически албум, съразмерим с удоволствието което изпитвам от “Singles Going Steady” на Buzzcocks.Тази касета е издадена на диск с много бонуси/но в съвсем различно звучащ вариант/, а засега може да я получите и от самата група срещу 5 лева /с включени пощенски разходи/ на адрес:
Кюстендил 2500, ул”Ивайло” 3, Иван Попов

     Ей това е работа , си възкликнах още щом видях касетата. Красива черно бяла обложка, добър звук ,много информация и над 30 съветски пънк групи ,с песни записани през период от 11 години. Касетата започва с сталинския химн на СССР в пънк вариант, записан от Народное Ополчение ,през 1984. От там нататък се почва една неспирна стрелба- Пропелер/ Естония, 1980/, Футбол /Русия,1982 /, Копли Отелл / Естония ,1982 / , Аквариум / на концерт в 1982!/ , Кино...и още много, много...Грузия, Латвия, Казахстан, Литва, Украйна..Разлиствам албума на моите спомени, и така така близко ми звучат тези песни. Песни за онова време, което не беше и не успя да стане.Музиката –пънк, нова вълна, изсвирени на евтини китари, в мазетата на безброй културни домове и по младежки концерти, спирани за всяка волност от органите на реда.Спомени, спомени...как се радвам че ви има... Помня сивата улица на която живях като дете, как през деня като малки еднакви бръмбари пъплеха грозни и шумни коли, а вечер тежки камиони тътнеха по цяла вечер. И хората бяха сиви и еднакви, в униформи и с еднакви усмивки и лозунги очакваха “ Светлото бъдеще” , а вечер тайно и пак всички по един начин псуваха системата и мечтаеха за дънки, а децата им за снимка на Рамбо или Брус Ли. И единственото цветно нещо бяха тези млади хора, които както в СССР, така и в България , живееха цветно, вълнуваха се за нещата около тях и изразяваха своя протест със своето изкуство.А другите спяха и тайно слушаха “Свободна Европа” и цъкаха от удивление.
Както и тук, така и там, не всичко е минавало безпроблемно. Все още чувам слухове как КГБ е убило Виктор Цой /Кино/. Гражданская Оборона са преследвани и преди и сега, както и непримиримите ДК. Янка Дягилева се самоубива през 1991. Найв стават поп пънк сензация в Русия. Ник Рок-Н-Рол издава нов албум, едва през 2001 и е един от малкото сибирски пънкове , който не поддържа национал-болшевизма на Лимонов/ руски писател, политически екстремист, сега федерален престъпник ,обвинен в опит за въоражен преврат/. Първата Съветска пънк група- Автоматические Удовлетворители /1978-1998/ се разпадат след трагичната смърт на техният вокалист. Нещата се променят, а за да се запазят спомените ..я има и тази касета.

     Пънк, ама пънк. Дето ти стърже по зъбите като песъчинки, оказали се по някаква съдба там, смесени със соленият вкус на кръв. Darbouka Records отново залагат на нещо съвсем неизвестно, група от Беларус.
Тази част от бившия СССР досега не беше давала много сериозен признак за наличие на някаква сцена.
DEVIATION са обаче много сериозно доказателство за наличието на такава!
Този диск представя 4 песни, които са доста интересни като звучене. Все още разбирам руски език и не можех да не се зачета в текстовете. А те са доста интересни, дълги и смислени. И тъжни....
Страната от която идва групата съвсем не предполага много поводи за усмивки.
Една от по-бедните части на бившата съветска империя, сега снабдена с президент, наложил авторитарен модел на управление, мачкащ всеки опит за “различност”. Има нещо Летовско /Гражданская Оборона/ в тези 4 песни, някаква вселенска самота, отчаяние и мрачна решителност.
Музиката е доста интересна, пънк с цигулка. На моменти може да се усети лек реге привкус или някакво дисхармонично влияние на групи като Nomeansno. “Апавяданьне пра апошняе лета” звучи в традицията на съветските бардове, като Башлачов или Висоцки. “Здрайца” е като фолк рок смесен с пънк , с много силно влияние на народни мотиви.
Много ми се иска това да не е последното нещо, което чувам за тази група. Много лична музика, звучи честно и бие в такт със сърцето ми днес.
За територията на България дискът се разпостранява от AON www.aonrcds.cjb.net .

     Тази група е една от по-скритите легенди на пънк експлозията през 1977 в Англия. Свързани с групи като Clash, Sex Pistols, The Slits и със самият мистър Сид Вишъс на вокалите, те създават доста медиен шум, не записват песните си в истинско студио и изчезват, пометени от мощната вълна на по-големите групи.
Като коментар за техен концерт, Питър Фрейм още през 1977 казва:” “fast and monotonous...extremely monotonous. Their one innovation: the drum kit had no cymbals.”/ “Бързо и монотонно...извънредно монотонно. Имаха едно едничко по-различно нещо...барабаните им нямаха чинели”/
Най-изненадащо, през 1999 групата се събира отново и без нито един от оригиналните членове, те започват активна концертна дейност. През 2004 излиза и този диск. 27 години след началото на легендата , те вече са доста бавни, но все така ужасно монотонни. Искрено ми се искаше да харесам поне малко от този албум, ама нямах този късмет. Всичко в албума е отявлено насочено към онова, дето е било през 1977. Музиката е странно затворена, звучи ми като разговор между приятели с кодови думи.
Типично по английски, монотонна, като вечно повтаряща се чаена церемония с едни и същи “табиети” и консумативи. Седиш на масата, пулиш се, съвсем не разбираш какво става...и се отказваш да обръщаш внимание. А те се смеят, шегуват се, радват се на всичко.
Музиката е доста разводнени Pogues или Levellers, с леки пънк уклони и доста струнни инструменти. Доста от песните звучат меланхолично, ама и прекалено монотонно, направени с някакво странно “арт задъхване”...изплезили език се мъчат, ама не се получава. Поне при мен я нямаше магията.
Най-вероятно ми липсва “разбирането” за такъв тип музика. Към края на диска има няколко УЖАСНО звучащи концертни записи, дето леко позамазват нещата. По-агресивни са, по-разнообразни...само дето след това следват още песни от “другите”.
Групата търси кой да организира концерти в България. Ако някой се трогне, можете да им пишете на адресите за контакт.